захабя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице захабя захабим
второ лице захабиш захабите
трето лице захаби захабят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице захабих захабихме
второ лице захаби захабихте
трето лице захаби захабиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице захабях захабяхме
второ лице захабеше захабяхте
трето лице захабеше захабяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
захаби захабете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана захабил захабила захабило захабили
членувана захабилия захабилата захабилото захабилите
с пълен член захабилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана захабял захабяла захабяло захабели
членувана захабялия захабялата захабялото захабелите
с пълен член захабялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана захабен захабена захабено захабени
членувана захабения захабената захабеното захабените
с пълен член захабеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне за-ха-бя
  • форми захаби́ш, мин. св. захаби́х, мин. прич. захаби́л, св.
Източник