затъ́нтя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице затънтя затънтим
второ лице затънтиш затънтите
трето лице затънти затънтят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице затънтих затънтихме
второ лице затънти затънтихте
трето лице затънти затънтиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице затънтех затънтехме
второ лице затънтеше затънтехте
трето лице затънтеше затънтеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
затънти затънтете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затънтил затънтила затънтило затънтили
членувана затънтилия затънтилата затънтилото затънтилите
с пълен член затънтилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затънтел затънтела затънтело затънтели
членувана затънтелия затънтелата затънтелото затънтелите
с пълен член затънтелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затънтен затънтена затънтено затънтени
членувана затънтения затънтената затънтеното затънтените
с пълен член затънтеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне за-тън-тя
  • форми затъ́нтиш, мин. св. затъ́нтих, мин. прич. затъ́нтил, св.
Източник