затъжа́вам

Започвам да тъжа.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице затъжавам затъжаваме
второ лице затъжаваш затъжавате
трето лице затъжава затъжават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице затъжавах затъжавахме
второ лице затъжава затъжавахте
трето лице затъжава затъжаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице затъжавах затъжавахме
второ лице затъжаваше затъжавахте
трето лице затъжаваше затъжаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
затъжавай затъжавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затъжавал затъжавала затъжавало затъжавали
членувана затъжавалия затъжавалата затъжавалото затъжавалите
с пълен член затъжавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затъжавал затъжавала затъжавало затъжавали
членувана затъжавалия затъжавалата затъжавалото затъжавалите
с пълен член затъжавалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затъжаващ затъжаваща затъжаващо затъжаващи
членувана затъжаващия затъжаващата затъжаващото затъжаващите
с пълен член затъжаващият — — —
Деепричастие
затъжавайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-тъ-жа-вам
  • форми затъжа́ваш, несв. и затъжа́, св.
Източник
затъжавам се

(за кого/ за какво) Тъжа дълбоко, трайно.

Затъжи се за майка си.
  • възвратен глагол
  • форми затъжа се