затвърдя́
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице затвърдя затвърдим
второ лице затвърдиш затвърдите
трето лице затвърди затвърдят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице затвърдих затвърдихме
второ лице затвърди затвърдихте
трето лице затвърди затвърдиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице затвърдях затвърдяхме
второ лице затвърдеше затвърдяхте
трето лице затвърдеше затвърдяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
затвърди затвърдете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затвърдил затвърдила затвърдило затвърдили
членувана затвърдилия затвърдилата затвърдилото затвърдилите
с пълен член затвърдилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затвърдял затвърдяла затвърдяло затвърдели
членувана затвърдялия затвърдялата затвърдялото затвърделите
с пълен член затвърдялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затвърден затвърдена затвърдено затвърдени
членувана затвърдения затвърдената затвърденото затвърдените
с пълен член затвърденият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне зат-вър-дя
  • форми затвърди́ш, мин. св. затвърди́х, мин. прич. затвърди́л, св.
Източник