затая́вам

(какво) Не изявявам, запазвам в себе си мисъл, чувство и подобни.

Затаи омразата си към нея.
Затаявам/затая дъх

Спирам дъха си, дишам безшумно, за да се скрия, от интерес или от силни изживявания.

затаен — прилагателно име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице затаявам затаяваме
второ лице затаяваш затаявате
трето лице затаява затаяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице затаявах затаявахме
второ лице затаява затаявахте
трето лице затаява затаяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице затаявах затаявахме
второ лице затаяваше затаявахте
трето лице затаяваше затаяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
затаявай затаявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затаявал затаявала затаявало затаявали
членувана затаявалия затаявалата затаявалото затаявалите
с пълен член затаявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затаявал затаявала затаявало затаявали
членувана затаявалия затаявалата затаявалото затаявалите
с пълен член затаявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затаяван затаявана затаявано затаявани
членувана затаявания затаяваната затаяваното затаяваните
с пълен член затаяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана затаяващ затаяваща затаяващо затаяващи
членувана затаяващия затаяващата затаяващото затаяващите
с пълен член затаяващият — — —
Деепричастие
затаявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-та-я-вам
  • форми затая́ваш, несв. и затая́, св.
Източник
затаявам се

1. Утихвам, притихвам.

Къщата се беше затаила в нощта.

2. Скривам се, за да не ме чуят и видят.

  • възвратен глагол
  • форми затая се