застре́лвам

1. (кого, какво) Убивам с огнестрелно оръжие.

Застреляха го в дома му.

2. (кого, какво, преносно, разговорно) Силно изненадвам, учудвам някого.

Застреля ме с тая новина.

3. (кого, какво) Започвам да стрелям.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице застрелвам застрелваме
второ лице застрелваш застрелвате
трето лице застрелва застрелват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице застрелвах застрелвахме
второ лице застрелва застрелвахте
трето лице застрелва застрелваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице застрелвах застрелвахме
второ лице застрелваше застрелвахте
трето лице застрелваше застрелваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
застрелвай застрелвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана застрелвал застрелвала застрелвало застрелвали
членувана застрелвалия застрелвалата застрелвалото застрелвалите
с пълен член застрелвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана застрелвал застрелвала застрелвало застрелвали
членувана застрелвалия застрелвалата застрелвалото застрелвалите
с пълен член застрелвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана застрелван застрелвана застрелвано застрелвани
членувана застрелвания застрелваната застрелваното застрелваните
с пълен член застрелваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана застрелващ застрелваща застрелващо застрелващи
членувана застрелващия застрелващата застрелващото застрелващите
с пълен член застрелващият — — —
Деепричастие
застрелвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне зас-т-рел-вам
  • форми застре́лваш, несв. и застре́лям, св.
Източник
застрелвам се

Застрелвам сам себе си.

  • възвратен глагол
  • форми застрелям се