Източник
-
застрахо́вка -
1. Договор, при който срещу предварителни периодични или еднократна парична вноска от едната страна другата страна се задължава да изплати много по-големи или олихвени суми в договорените случаи — злополука, бедствие, женитба и други.
Колата има застраховка.
Къщата има застраховка за бедствия.
-
2. Сумата, която се внася или се получава при наличие на застрахователен договор.
-
3. Процесът на изготвяне на застрахователен договор.
Застрахователният агент прави застраховки.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | застраховка | застраховки |
| членувана | застраховката | застраховките |