застрахо́вка

1. Договор, при който срещу предварителни периодични или еднократна парична вноска от едната страна другата страна се задължава да изплати много по-големи или олихвени суми в договорените случаи — злополука, бедствие, женитба и други.

Колата има застраховка.
Къщата има застраховка за бедствия.

2. Сумата, която се внася или се получава при наличие на застрахователен договор.

3. Процесът на изготвяне на застрахователен договор.

Застрахователният агент прави застраховки.
единствено число множествено число
нечленувана застраховка застраховки
членувана застраховката застраховките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне зас-т-ра-хов-ка
  • форми мн. застрахо́вки
Източник