засти́гам

1. (кого, какво) Настигам, изравнявам се по време на движение.

Застигнахме един камион и го задминахме веднага.

2. (кого, какво) За бедствие или нещо неприятно — заварвам, настигам.

Дъждът ме застигна по пътя.
В морето ги застигнала буря.

3. (кого, какво) Сполетява ме.

Застигна го нещастие.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице застигам застигаме
второ лице застигаш застигате
трето лице застига застигат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице застигах застигахме
второ лице застига застигахте
трето лице застига застигаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице застигах застигахме
второ лице застигаше застигахте
трето лице застигаше застигаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
застигай застигайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана застигал застигала застигало застигали
членувана застигалия застигалата застигалото застигалите
с пълен член застигалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана застигал застигала застигало застигали
членувана застигалия застигалата застигалото застигалите
с пълен член застигалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана застиган застигана застигано застигани
членувана застигания застиганата застиганото застиганите
с пълен член застиганият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана застигащ застигаща застигащо застигащи
членувана застигащия застигащата застигащото застигащите
с пълен член застигащият — — —
Деепричастие
застигайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне зас-ти-гам
  • форми засти́гаш, несв. и засти́гна, св.
Източник