засти́вам

1. Втвърдявам се след изстиване.

Лавата е застинала.

2. Заставам неподвижно; окаменявам.

Кучето застина в очакване.
Застина на мястото си от ужас.
Животното прерита и застина неподвижно.

3. За поглед, очи — запазвам чувство, изражение.

Кръвта ми застива

Обзема ме ужас.

застинал — прилагателно име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице застивам застиваме
второ лице застиваш застивате
трето лице застива застиват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице застивах застивахме
второ лице застива застивахте
трето лице застива застиваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице застивах застивахме
второ лице застиваше застивахте
трето лице застиваше застиваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
застивай застивайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана застивал застивала застивало застивали
членувана застивалия застивалата застивалото застивалите
с пълен член застивалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана застивал застивала застивало застивали
членувана застивалия застивалата застивалото застивалите
с пълен член застивалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана застиващ застиваща застиващо застиващи
членувана застиващия застиващата застиващото застиващите
с пълен член застиващият — — —
Деепричастие
застивайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне зас-ти-вам
  • форми засти́ваш, несв. и засти́на, св.
Източник