заслужа́вам

1. (какво) Имам заслуги, полага ми се, достоен съм за нещо.

Заслужавам признателност.
Заслужих наградата си.
Заслужавам доверие.

2. Имам заслуги.

Заслужил е много за града.

3. (кого) Достоен съм; съответствам.

Не заслужаваш такъв мъж.
  • достоен съм
  • имам заслуга
  • пада ми се
  • хак ми е
Заслужава си

Струва си, има смисъл.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице заслужавам заслужаваме
второ лице заслужаваш заслужавате
трето лице заслужава заслужават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице заслужавах заслужавахме
второ лице заслужава заслужавахте
трето лице заслужава заслужаваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заслужавах заслужавахме
второ лице заслужаваше заслужавахте
трето лице заслужаваше заслужаваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заслужавай заслужавайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заслужавал заслужавала заслужавало заслужавали
членувана заслужавалия заслужавалата заслужавалото заслужавалите
с пълен член заслужавалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заслужавал заслужавала заслужавало заслужавали
членувана заслужавалия заслужавалата заслужавалото заслужавалите
с пълен член заслужавалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заслужаван заслужавана заслужавано заслужавани
членувана заслужавания заслужаваната заслужаваното заслужаваните
с пълен член заслужаваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заслужаващ заслужаваща заслужаващо заслужаващи
членувана заслужаващия заслужаващата заслужаващото заслужаващите
с пълен член заслужаващият — — —
Деепричастие
заслужавайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне зас-лу-жа-вам
  • форми заслужа́ваш, несв. и заслу́жа, св.
Източник