Източник
-
засе́чка -
1. Запъване на огнестрелно оръжие при опит за изстрел, спиране на машина поради повреда; заяждане.
Реши да стреля, но пистолетът му направи засечка.
-
2. (преносно) Запъване, спиране при говор, задръжка на мисълта.
На изпита направих засечка.
-
3. (преносно, разговорно) Внезапно спиране на работа, дело; задържане.
Стана засечка в сделката, трябва да изчакаме.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | засечка | засечки |
| членувана | засечката | засечките |