засе́чка

1. Запъване на огнестрелно оръжие при опит за изстрел, спиране на машина поради повреда; заяждане.

Реши да стреля, но пистолетът му направи засечка.

2. (преносно) Запъване, спиране при говор, задръжка на мисълта.

На изпита направих засечка.

3. (преносно, разговорно) Внезапно спиране на работа, дело; задържане.

Стана засечка в сделката, трябва да изчакаме.
единствено число множествено число
нечленувана засечка засечки
членувана засечката засечките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне за-сеч-ка
  • форми мн. засе́чки
Източник