засе́лвам

1. (какво) Установявам се да живея в някаква свободна територия; започвам да населявам.

Заселили земите на север от Дунав.

2. (кого) Заставям да живее в определена територия или къща.

заселване — съществително име
заселен — прилагателно име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице заселвам заселваме
второ лице заселваш заселвате
трето лице заселва заселват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице заселвах заселвахме
второ лице заселва заселвахте
трето лице заселва заселваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заселвах заселвахме
второ лице заселваше заселвахте
трето лице заселваше заселваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заселвай заселвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заселвал заселвала заселвало заселвали
членувана заселвалия заселвалата заселвалото заселвалите
с пълен член заселвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заселвал заселвала заселвало заселвали
членувана заселвалия заселвалата заселвалото заселвалите
с пълен член заселвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заселван заселвана заселвано заселвани
членувана заселвания заселваната заселваното заселваните
с пълен член заселваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заселващ заселваща заселващо заселващи
членувана заселващия заселващата заселващото заселващите
с пълен член заселващият — — —
Деепричастие
заселвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-сел-вам
  • форми засе́лваш, несв. и засе́ля, св.
Източник
заселвам се

Оставам да живея в място или в селище.

Харесаха селото и се заселиха.
  • възвратен глагол
  • форми заселя се