запълзя́вам

1. Започвам да пълзя.

2. (преносно) За слух, новина и подобни — започвам да се разпространявам.

Сред колегите му запълзя слухът за нейната изневяра.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице запълзявам запълзяваме
второ лице запълзяваш запълзявате
трето лице запълзява запълзяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице запълзявах запълзявахме
второ лице запълзява запълзявахте
трето лице запълзява запълзяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице запълзявах запълзявахме
второ лице запълзяваше запълзявахте
трето лице запълзяваше запълзяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
запълзявай запълзявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запълзявал запълзявала запълзявало запълзявали
членувана запълзявалия запълзявалата запълзявалото запълзявалите
с пълен член запълзявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запълзявал запълзявала запълзявало запълзявали
членувана запълзявалия запълзявалата запълзявалото запълзявалите
с пълен член запълзявалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана запълзяващ запълзяваща запълзяващо запълзяващи
членувана запълзяващия запълзяващата запълзяващото запълзяващите
с пълен член запълзяващият — — —
Деепричастие
запълзявайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-пъл-зя-вам
  • форми запълзя́ваш, несв. и запълзя́, св.
Източник