запри́щя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице заприщя заприщим
второ лице заприщиш заприщите
трето лице заприщи заприщят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице заприщих заприщихме
второ лице заприщи заприщихте
трето лице заприщи заприщиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заприщех заприщехме
второ лице заприщеше заприщехте
трето лице заприщеше заприщеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заприщи заприщете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заприщил заприщила заприщило заприщили
членувана заприщилия заприщилата заприщилото заприщилите
с пълен член заприщилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заприщел заприщела заприщело заприщели
членувана заприщелия заприщелата заприщелото заприщелите
с пълен член заприщелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заприщен заприщена заприщено заприщени
членувана заприщения заприщената заприщеното заприщените
с пълен член заприщеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне зап-ри-щя
  • форми запри́щиш, мин. св. запри́щих, мин. прич. запри́щил, св.
Източник