запо́р

специално

1. Забрана да се разполага с пари (вложени в банка и подобни) или с имущество.

Сложили му запор на парите.

2. Удръжки на пари от заплата за изплащане на дългове.

Нямам запор

Нямам спиране; нямам задръжки.

единствено число множествено число
нечленувана запор запори
членувана запора запорите
с пълен член запорът —
бройна форма запора
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне за-пор
  • форми мн. запо́ри, (два) запо́ра
Източник