Източник
-
запо́р специално
-
1. Забрана да се разполага с пари (вложени в банка и подобни) или с имущество.
Сложили му запор на парите.
-
2. Удръжки на пари от заплата за изплащане на дългове.
Нямам запор
Нямам спиране; нямам задръжки.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | запор | запори |
| членувана | запора | запорите |
| с пълен член | запорът | — |
| бройна форма | запора |
|---|