запове́дник

Мъж, който обича да заповядва, да се разпорежда.

Голям заповедник си станал, искаш всичко да е по твоята воля.
единствено число множествено число
нечленувана заповедник заповедници
членувана заповедника заповедниците
с пълен член заповедникът —
бройна форма заповедника
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне за-по-вед-ник
  • форми мн. запове́дници
Източник