заплю́вам

1. (кого какво) Плюя със сила, насочено, с презрение.

Майка му го заплю за низостта.

2. (кого) Изразявам презрение.

Всеки би те заплюл за това, което си казал.

3. (кого какво) Символично плюя, за да предпазя от урочасване.

заплюване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице заплювам заплюваме
второ лице заплюваш заплювате
трето лице заплюва заплюват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице заплювах заплювахме
второ лице заплюва заплювахте
трето лице заплюва заплюваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заплювах заплювахме
второ лице заплюваше заплювахте
трето лице заплюваше заплюваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заплювай заплювайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заплювал заплювала заплювало заплювали
членувана заплювалия заплювалата заплювалото заплювалите
с пълен член заплювалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заплювал заплювала заплювало заплювали
членувана заплювалия заплювалата заплювалото заплювалите
с пълен член заплювалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заплюван заплювана заплювано заплювани
членувана заплювания заплюваната заплюваното заплюваните
с пълен член заплюваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заплюващ заплюваща заплюващо заплюващи
членувана заплюващия заплюващата заплюващото заплюващите
с пълен член заплюващият — — —
Деепричастие
заплювайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне зап-лю-вам
  • форми заплю́ваш, несв. и заплю́я, св.
Източник