запетайка

Препинателен знак, който служи за отделяне на синтактични и смислови цялости в простото и в сложното изречение.

Заета от рус. запятая с побългаряване на я в е. Произходът на думата е свързан със старото страд. причастие *za-pętъ (старобълг. запѧтъ „окован във вериги“ на глагола запѧти, запьнѫ „повалям, препречвам, запъвам“ (Син. пс, Супр.) )

Десетична запетая
единствено число множествено число
нечленувана запетайка запетайки
членувана запетайката запетайките
  • съществително име, женски род
  • пренасяне за-пе-тай-ка
Източници