заора́вам

1. (какво) Заравям чрез оране.

Заоравам семената.

2. Забивам се в нещо меко, като рало.

Колелото заора в пръстта.

3. (преносно, разговорно) Задълбочавам се в разсъждения, чувства и други.

Заорахме дълбоко по въпроса.

4. Започвам да ора.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице заоравам заораваме
второ лице заораваш заоравате
трето лице заорава заорават
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице заоравах заоравахме
второ лице заорава заоравахте
трето лице заорава заораваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заоравах заоравахме
второ лице заораваше заоравахте
трето лице заораваше заораваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заоравай заоравайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заоравал заоравала заоравало заоравали
членувана заоравалия заоравалата заоравалото заоравалите
с пълен член заоравалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заоравал заоравала заоравало заоравали
членувана заоравалия заоравалата заоравалото заоравалите
с пълен член заоравалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заораван заоравана заоравано заоравани
членувана заоравания заораваната заораваното заораваните
с пълен член заораваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заораващ заораваща заораващо заораващи
членувана заораващия заораващата заораващото заораващите
с пълен член заораващият — — —
Деепричастие
заоравайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-о-ра-вам
  • форми заора́ваш, несв. и заора́, св.
Източник