зани́тя
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице занитя занитим
второ лице занитиш занитите
трето лице занити занитят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице занитих занитихме
второ лице занити занитихте
трето лице занити занитиха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице занитех занитехме
второ лице занитеше занитехте
трето лице занитеше занитеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
занити занитете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана занитил занитила занитило занитили
членувана занитилия занитилата занитилото занитилите
с пълен член занитилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана занител занитела занитело занители
членувана занителия занителата занителото занителите
с пълен член занителият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана занитен занитена занитено занитени
членувана занитения занитената занитеното занитените
с пълен член занитеният — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне за-ни-тя
  • форми зани́тиш, мин. св. зани́тих, мин. прич. зани́тил, св.
Източник