зами́там

разговорно

1. (какво) Мета в определена посока.

Замети трохите към вратата.

2. (какво) Заличавам следи с метене.

3. (кого) Мета към някого.

Не ме замитай, ще ме напрашиш.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице замитам замитаме
второ лице замиташ замитате
трето лице замита замитат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице замитах замитахме
второ лице замита замитахте
трето лице замита замитаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице замитах замитахме
второ лице замиташе замитахте
трето лице замиташе замитаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
замитай замитайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана замитал замитала замитало замитали
членувана замиталия замиталата замиталото замиталите
с пълен член замиталият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана замитал замитала замитало замитали
членувана замиталия замиталата замиталото замиталите
с пълен член замиталият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана замитан замитана замитано замитани
членувана замитания замитаната замитаното замитаните
с пълен член замитаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана замитащ замитаща замитащо замитащи
членувана замитащия замитащата замитащото замитащите
с пълен член замитащият — — —
Деепричастие
замитайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-ми-там
  • форми зами́таш, несв. и замета́, св.
Източник
замитам се

Отивам неизвестно къде; запилявам се.

Замете се по чужбина.
  • възвратен глагол
  • форми замета се