залютя́вам

Ставам лют, започвам да лютя.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице залютявам залютяваме
второ лице залютяваш залютявате
трето лице залютява залютяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице залютявах залютявахме
второ лице залютява залютявахте
трето лице залютява залютяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице залютявах залютявахме
второ лице залютяваше залютявахте
трето лице залютяваше залютяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
залютявай залютявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана залютявал залютявала залютявало залютявали
членувана залютявалия залютявалата залютявалото залютявалите
с пълен член залютявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана залютявал залютявала залютявало залютявали
членувана залютявалия залютявалата залютявалото залютявалите
с пълен член залютявалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана залютяващ залютяваща залютяващо залютяващи
членувана залютяващия залютяващата залютяващото залютяващите
с пълен член залютяващият — — —
Деепричастие
залютявайки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-лю-тя-вам
  • форми залютя́ваш, несв. и залютя́, св.
Източник