Източник
-
зало́жник -
1. Насилствено задържано лице като гарант за някакво искане от страна на задържалия го.
Вземам за заложник.
Пътниците в самолета стават заложници на терористите.
-
2. (преносно) Лице, което е гарант на интереси, идеи и подобни.
Станах заложник на чужди интереси.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | заложник | заложници |
| членувана | заложника | заложниците |
| с пълен член | заложникът | — |
| бройна форма | заложника |
|---|---|
| звателна форма | заложнико |