зало́жник

1. Насилствено задържано лице като гарант за някакво искане от страна на задържалия го.

Вземам за заложник.
Пътниците в самолета стават заложници на терористите.

2. (преносно) Лице, което е гарант на интереси, идеи и подобни.

Станах заложник на чужди интереси.
единствено число множествено число
нечленувана заложник заложници
членувана заложника заложниците
с пълен член заложникът —
бройна форма заложника
звателна форма заложнико
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне за-лож-ник
  • форми мн. зало́жници
Източник