заку́чвам се

разговорно

1. За механизъм или част, която се завърта, завива и подобни — не се въртя, не се завивам; заяждам.

Винтът се закучи и трябва да сложа нов.

2. (преносно) За работа, дейност и т. н. — не върви успешно, спира.

Писането ми се закучи, не мога да продължа.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице закучвам се закучваме се
второ лице закучваш се закучвате се
трето лице закучва се закучват се
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице закучвах се закучвахме се
второ лице закучва се закучвахте се
трето лице закучва се закучваха се
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице закучвах се закучвахме се
второ лице закучваше се закучвахте се
трето лице закучваше се закучваха се
Повелително наклонение
единствено число множествено число
закучвай се закучвайте се
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закучвал закучвала закучвало закучвали
членувана закучвалия закучвалата закучвалото закучвалите
с пълен член закучвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закучвал закучвала закучвало закучвали
членувана закучвалия закучвалата закучвалото закучвалите
с пълен член закучвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закучван закучвана закучвано закучвани
членувана закучвания закучваната закучваното закучваните
с пълен член закучваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закучващ закучваща закучващо закучващи
членувана закучващия закучващата закучващото закучващите
с пълен член закучващият — — —
Деепричастие
закучвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-куч-вам
  • форми заку́чваш се, несв. и заку́ча се, св.
Източник