зако́твям

(какво) Спирам на едно място във водата чрез котва (лодка, кораб).

Закотвиха лодката.
закотвяне — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице закотвям закотвяме
второ лице закотвяш закотвяте
трето лице закотвя закотвят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице закотвях закотвяхме
второ лице закотвя закотвяхте
трето лице закотвя закотвяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице закотвях закотвяхме
второ лице закотвяше закотвяхте
трето лице закотвяше закотвяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
закотвяй закотвяйте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закотвял закотвяла закотвяло закотвяли
членувана закотвялия закотвялата закотвялото закотвялите
с пълен член закотвялият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закотвял закотвяла закотвяло закотвяли
членувана закотвялия закотвялата закотвялото закотвялите
с пълен член закотвялият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закотвян закотвяна закотвяно закотвяни
членувана закотвяния закотвяната закотвяното закотвяните
с пълен член закотвяният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана закотвящ закотвяща закотвящо закотвящи
членувана закотвящия закотвящата закотвящото закотвящите
с пълен член закотвящият — — —
Деепричастие
закотвяйки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-кот-вям
  • форми зако́твяш, несв.
Източник
закотвям се

(преносно, разговорно) Спирам и стоя дълго на едно и също място.

Закотвил съм се в този град, никакво мърдане.
  • възвратен глагол
  • форми закотвя се