заколе́ние

Обикновено — като че ли на смърт, гибел, на тежки страдания.

водя/отивам/изпращам на заколение
Водят народа на заколение.
Вървя, като че ли отивам на заколение.
единствено число множествено число
нечленувана заколение заколения
членувана заколението заколенията
  • съществително име, среден род
  • пренасяне за-ко-ле-ние
  • форми само ед.
Източник