закли́ня
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице заклиня заклиним
второ лице заклиниш заклините
трето лице заклини заклинят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице заклиних заклинихме
второ лице заклини заклинихте
трето лице заклини заклиниха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заклинех заклинехме
второ лице заклинеше заклинехте
трето лице заклинеше заклинеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заклини заклинете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заклинил заклинила заклинило заклинили
членувана заклинилия заклинилата заклинилото заклинилите
с пълен член заклинилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заклинел заклинела заклинело заклинели
членувана заклинелия заклинелата заклинелото заклинелите
с пълен член заклинелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заклинен заклинена заклинено заклинени
членувана заклинения заклинената заклиненото заклинените
с пълен член заклиненият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне зак-ли-ня
  • форми закли́ниш, мин. св. закли́них, мин. прич. закли́нил, св.
Източник