заи́мствам

Приемам, възприемам чужди идеи, мисли, думи и подобни.

заимстване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице заимствам заимстваме
второ лице заимстваш заимствате
трето лице заимства заимстват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице заимствах заимствахме
второ лице заимства заимствахте
трето лице заимства заимстваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заимствах заимствахме
второ лице заимстваше заимствахте
трето лице заимстваше заимстваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заимствай заимствайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заимствал заимствала заимствало заимствали
членувана заимствалия заимствалата заимствалото заимствалите
с пълен член заимствалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заимствал заимствала заимствало заимствали
членувана заимствалия заимствалата заимствалото заимствалите
с пълен член заимствалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заимстван заимствана заимствано заимствани
членувана заимствания заимстваната заимстваното заимстваните
с пълен член заимстваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заимстващ заимстваща заимстващо заимстващи
членувана заимстващия заимстващата заимстващото заимстващите
с пълен член заимстващият — — —
Деепричастие
заимствайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-им-с-т-вам
  • форми заи́мстваш, несв. и св.
Източник