1.

зае́ма

Свършен вид на „заемам“ — давам или получавам в заем.

*zaęti праславянски зае́ма

По състав от „за-“ и „-ема“.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице заема заемем
второ лице заемеш заемете
трето лице заеме заемат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице заех заехме
второ лице зае заехте
трето лице зае заеха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заемех заемехме
второ лице заемеше заемехте
трето лице заемеше заемеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заеми заемете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заел заела заело заели
членувана заелия заелата заелото заелите
с пълен член заелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заемел заемела заемело заемели
членувана заемелия заемелата заемелото заемелите
с пълен член заемелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зает заета заето заети
членувана заетия заетата заетото заетите
с пълен член заетият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне за-е-ма
  • форми зае́меш, мин. св. зае́х, мин. прич. зае́л, св.
Източници
  • възвратен глагол
  • форми зае́меш се, мин. св. зае́х се, мин. прич. зае́л се, св.

2.

зае́ма

Свършен вид на „заемам“ — изпълвам някакво място; завземам; постъпвам на длъжност.

*zaęti праславянски зае́ма

По състав от „за-“ и „-ема“.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице заема заемем
второ лице заемеш заемете
трето лице заеме заемат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице заех заехме
второ лице зае заехте
трето лице зае заеха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заемех заемехме
второ лице заемеше заемехте
трето лице заемеше заемеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заеми заемете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заел заела заело заели
членувана заелия заелата заелото заелите
с пълен член заелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заемел заемела заемело заемели
членувана заемелия заемелата заемелото заемелите
с пълен член заемелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана зает заета заето заети
членувана заетия заетата заетото заетите
с пълен член заетият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • форми зае́меш, мин. св. зае́х, мин. прич. зае́л, св.
Източници