-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
за́ек -
1. Животно от семейството на гризачите, с дълги задни крака и дълги уши, с месо, което се употребява за храна, а кожата му — за дрехи.
-
2. (преносно, разговорно) Новопостъпил войник, ученик, студент.
заѩць старобългарски за́ек
старобълг. заѩць (Син. пс.), праслав. *zajęcь (< *zeh2-еnkos, като *měsęcь < *meh1ns-еnkos), вероятно сродна с лит. zuikis, (< *zuojekas с курийско z вместо ž), но старопрус. sasins/sasnis „заек“ в sasintinklo „мрежа за зайци“ (sasnitinklo?) е сродно с нем. Hase, англ. hare, староинд. śaśá-, ирл. ceinach „полска мишка, заек“. Няма сигурни ИЕ съответствия.
Опитен в нещо.
Спя леко.
С едно усилие, наведнъж свършвам две неща.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | заек | зайци |
| членувана | заека | зайците |
| с пълен член | заекът | — |
| бройна форма | заека |
|---|