за́ек

1. Животно от семейството на гризачите, с дълги задни крака и дълги уши, с месо, което се употребява за храна, а кожата му — за дрехи.

2. (преносно, разговорно) Новопостъпил войник, ученик, студент.

заѩць старобългарски за́ек

старобълг. заѩць (Син. пс.), праслав. *zajęcь (< *zeh2-еnkos, като *měsęcь < *meh1ns-еnkos), вероятно сродна с лит. zuikis, (< *zuojekas с курийско z вместо ž), но старопрус. sasins/sasnis „заек“ в sasintinklo „мрежа за зайци“ (sasnitinklo?) е сродно с нем. Hase, англ. hare, староинд. śaśá-, ирл. ceinach „полска мишка, заек“. Няма сигурни ИЕ съответствия.

Гърмян заек

Опитен в нещо.

Спя като заек

Спя леко.

С един куршум два заека (удрям)

С едно усилие, наведнъж свършвам две неща.

единствено число множествено число
нечленувана заек зайци
членувана заека зайците
с пълен член заекът —
бройна форма заека
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне за-ек
  • форми мн. за́йци, (два) за́ека
Източници