задо́чен

1. Който става в отсъствие на лицето, с което е свързан.

Задочни съвети.
Задочна присъда.

2. За курс на обучение — който се осъществява без постоянни учебни занятия.

Задочно обучение.
задочно — наречие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана задочен задочна задочно задочни
членувана задочния задочната задочното задочните
с пълен член задочният — — —
  • прилагателно име
  • пренасяне за-до-чен
  • форми задо́чна, задо́чно, мн. задо́чни
Източник