Източник
-
задо́чен -
1. Който става в отсъствие на лицето, с което е свързан.
Задочни съвети.
Задочна присъда.
-
2. За курс на обучение — който се осъществява без постоянни учебни занятия.
Задочно обучение.
задочно
— наречие
| единствено число | множествено число | |||
|---|---|---|---|---|
| мъжки род | женски род | среден род | ||
| нечленувана | задочен | задочна | задочно | задочни |
| членувана | задочния | задочната | задочното | задочните |
| с пълен член | задочният | — | — | — |