1.

за́дник

разговорно

1. Задни седалищни части от тялото на човек или животно; дупе, дирник.

2. (специално) Задна част на дреха.

Стоя си на задника

Стоя или живея кротко, мирно; не предприемам нищо.

Да ми види задникът път

Пътувам напразно.

Опря ми яйце до задника

В последния момент (върша нещо).

Не ми стиска на задника

Нямам смелост за нещо.

Сядам си на задника

Захващам се сериозно за работа.

Сядам си на задника

Примирявам се с някакви обстоятелства, укротявам се.

единствено число множествено число
нечленувана задник задници
членувана задника задниците
с пълен член задникът —
бройна форма задника
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне зад-ник
  • форми мн. за́дници, (два) за́дника
Източник

2.

за́дник

(диалектно) Вътрешна стая без прозорци в селска къща за дрехи или храна; килер.

единствено число множествено число
нечленувана задник задници
членувана задника задниците
с пълен член задникът —
бройна форма задника
  • съществително име, мъжки род
  • форми мн. за́дници, (два) за́дника
Източник