-
за́дник разговорно
-
1. Задни седалищни части от тялото на човек или животно; дупе, дирник.
-
2. (специално) Задна част на дреха.
Стоя или живея кротко, мирно; не предприемам нищо.
Пътувам напразно.
В последния момент (върша нещо).
Нямам смелост за нещо.
Захващам се сериозно за работа.
Примирявам се с някакви обстоятелства, укротявам се.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | задник | задници |
| членувана | задника | задниците |
| с пълен член | задникът | — |
| бройна форма | задника |
|---|