заде́йствам

1. (какво) Привеждам в действие механизъм и подобни.

Ръчката трябва да задейства колелото.

2. Започвам да действам.

Организацията задейства успешно.

3. (преносно, разговорно, кого) Организирам, карам да прави нещо.

Ще задействам децата и ще изчистим бързо.
задействане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице задействам задействаме
второ лице задействаш задействате
трето лице задейства задействат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице задействах задействахме
второ лице задейства задействахте
трето лице задейства задействаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице задействах задействахме
второ лице задействаше задействахте
трето лице задействаше задействаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
задействай задействайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана задействал задействала задействало задействали
членувана задействалия задействалата задействалото задействалите
с пълен член задействалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана задействал задействала задействало задействали
членувана задействалия задействалата задействалото задействалите
с пълен член задействалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана задействан задействана задействано задействани
членувана задействания задействаната задействаното задействаните
с пълен член задействаният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана задействащ задействаща задействащо задействащи
членувана задействащия задействащата задействащото задействащите
с пълен член задействащият — — —
Деепричастие
задействайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне за-дейс-т-вам
  • форми заде́йстваш, несв. и св.
Източник