задви́жвам

1. (какво) Правя да се движи, привеждам в движение.

Горещият въздух задвижва буталото.

2. (какво) Започвам да движа.

Задвижи очите си наляво надясно.
задвижване — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице задвижвам задвижваме
второ лице задвижваш задвижвате
трето лице задвижва задвижват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице задвижвах задвижвахме
второ лице задвижва задвижвахте
трето лице задвижва задвижваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице задвижвах задвижвахме
второ лице задвижваше задвижвахте
трето лице задвижваше задвижваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
задвижвай задвижвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана задвижвал задвижвала задвижвало задвижвали
членувана задвижвалия задвижвалата задвижвалото задвижвалите
с пълен член задвижвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана задвижвал задвижвала задвижвало задвижвали
членувана задвижвалия задвижвалата задвижвалото задвижвалите
с пълен член задвижвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана задвижван задвижвана задвижвано задвижвани
членувана задвижвания задвижваната задвижваното задвижваните
с пълен член задвижваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана задвижващ задвижваща задвижващо задвижващи
членувана задвижващия задвижващата задвижващото задвижващите
с пълен член задвижващият — — —
Деепричастие
задвижвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне зад-виж-вам
  • форми задви́жваш, несв. и задви́жа, св.
Източник
задвижвам се

Започвам да се движа, задействам се.

  • възвратен глагол
  • форми задвижа се