завъ́ршък

Край; последен етап на нещо.

Завършък на следването.
Завършъкът на деня беше приятен.
единствено число множествено число
нечленувана завършък завършъци
членувана завършъка завършъците
с пълен член завършъкът —
бройна форма завършъка
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне за-вър-шък
  • форми мн. завъ́ршъци
Източник