1.

завъртя́

Свършен вид на „завъртам“ — привеждам в движение около собствената му ос или в кръг; започвам да въртя.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице завъртя завъртим
второ лице завъртиш завъртите
трето лице завърти завъртят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице завъртях завъртяхме
второ лице завъртя завъртяхте
трето лице завъртя завъртяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице завъртях завъртяхме
второ лице завъртеше завъртяхте
трето лице завъртеше завъртяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
завърти завъртете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завъртял завъртяла завъртяло завъртели
членувана завъртелия завъртялата завъртялото завъртелите
с пълен член завъртелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завъртял завъртяла завъртяло завъртели
членувана завъртялия завъртялата завъртялото завъртелите
с пълен член завъртялият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • пренасяне за-вър-тя
  • форми завърти́ш, мин. св. завъртя́х, мин. прич. завъртя́л, св.
Източник

2.

завъртя́

Свършен вид на „завъртам“ — обръщам, превъртам един път; задвижвам; правя завой; слагам началото на дом, семейство, дейност и ги ръководя умело.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице завъртя завъртим
второ лице завъртиш завъртите
трето лице завърти завъртят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице завъртях завъртяхме
второ лице завъртя завъртяхте
трето лице завъртя завъртяха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице завъртях завъртяхме
второ лице завъртеше завъртяхте
трето лице завъртеше завъртяха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
завърти завъртете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завъртял завъртяла завъртяло завъртели
членувана завъртелия завъртялата завъртялото завъртелите
с пълен член завъртелият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завъртял завъртяла завъртяло завъртели
членувана завъртялия завъртялата завъртялото завъртелите
с пълен член завъртялият — — —
  • преходен глагол от свършен вид
  • форми завърти́ш, мин. св. завъртя́х, мин. прич. завъртя́л, св.
Източник