зави́нтвам

1. (какво) Завъртам и затягам винт, гайка и под. към друг предмет.

Този винт е паднал, трябва да го завинтя.

2. (какво) Прикрепвам един предмет към друг чрез винт.

Ще завинтим дръжката към вратата.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице завинтвам завинтваме
второ лице завинтваш завинтвате
трето лице завинтва завинтват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице завинтвах завинтвахме
второ лице завинтва завинтвахте
трето лице завинтва завинтваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице завинтвах завинтвахме
второ лице завинтваше завинтвахте
трето лице завинтваше завинтваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
завинтвай завинтвайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завинтвал завинтвала завинтвало завинтвали
членувана завинтвалия завинтвалата завинтвалото завинтвалите
с пълен член завинтвалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завинтвал завинтвала завинтвало завинтвали
членувана завинтвалия завинтвалата завинтвалото завинтвалите
с пълен член завинтвалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завинтван завинтвана завинтвано завинтвани
членувана завинтвания завинтваната завинтваното завинтваните
с пълен член завинтваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завинтващ завинтваща завинтващо завинтващи
членувана завинтващия завинтващата завинтващото завинтващите
с пълен член завинтващият — — —
Деепричастие
завинтвайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-вин-т-вам
  • форми зави́нтваш, несв. и зави́нтя, св.
Източник