Източник
-
завеща́тел -
(специално) В правото — човек, който прави завещание.
Такава е волята на завещателя.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | завещател | завещатели |
| членувана | завещателя | завещателите |
| с пълен член | завещателят | — |
| бройна форма | завещателя |
|---|---|
| звателна форма | завещателю |