завеща́тел

(специално) В правото — човек, който прави завещание.

Такава е волята на завещателя.
единствено число множествено число
нечленувана завещател завещатели
членувана завещателя завещателите
с пълен член завещателят —
бройна форма завещателя
звателна форма завещателю
  • съществително име, мъжки род
  • пренасяне за-ве-ща-тел
  • форми мн. завеща́тели
Източник