заверя́вам

1. (какво) С подпис и печат удостоверявам редовността на документ.

2. (какво) За студент — получавам подпис и печат в студентската си книжка за редовно приключване на семестър.

Заверих книжката си.
Заверих семестъра.
заверяване — съществително име
заверен — прилагателно име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице заверявам заверяваме
второ лице заверяваш заверявате
трето лице заверява заверяват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице заверявах заверявахме
второ лице заверява заверявахте
трето лице заверява заверяваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице заверявах заверявахме
второ лице заверяваше заверявахте
трето лице заверяваше заверяваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
заверявай заверявайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заверявал заверявала заверявало заверявали
членувана заверявалия заверявалата заверявалото заверявалите
с пълен член заверявалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заверявал заверявала заверявало заверявали
членувана заверявалия заверявалата заверявалото заверявалите
с пълен член заверявалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заверяван заверявана заверявано заверявани
членувана заверявания заверяваната заверяваното заверяваните
с пълен член заверяваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана заверяващ заверяваща заверяващо заверяващи
членувана заверяващия заверяващата заверяващото заверяващите
с пълен член заверяващият — — —
Деепричастие
заверявайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне за-ве-ря-вам
  • форми заверя́ваш, несв. и заверя́, св.
Източник