завербу́вам

(кого) Привличам тайно за участие в дейност, организация или проява, обикновено с политическа цел.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице завербувам завербуваме
второ лице завербуваш завербувате
трето лице завербува завербуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице завербувах завербувахме
второ лице завербува завербувахте
трето лице завербува завербуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице завербувах завербувахме
второ лице завербуваше завербувахте
трето лице завербуваше завербуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
завербувай завербувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завербувал завербувала завербувало завербували
членувана завербувалия завербувалата завербувалото завербувалите
с пълен член завербувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завербувал завербувала завербувало завербували
членувана завербувалия завербувалата завербувалото завербувалите
с пълен член завербувалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завербуван завербувана завербувано завербувани
членувана завербувания завербуваната завербуваното завербуваните
с пълен член завербуваният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана завербуващ завербуваща завербуващо завербуващи
членувана завербуващия завербуващата завербуващото завербуващите
с пълен член завербуващият — — —
Деепричастие
завербувайки
  • преходен глагол от несвършен и свършен вид
  • пренасяне за-вер-бу-вам
  • форми завербу́ваш, несв. и св.
Източник