заве́ра

историческо

1. Гръцкото въстание за освобождаване от османско робство през 1821 г., в което участвали и българи.

2. Тайна въстаническа организация за национално освобождение на християнските народи в Турската империя; заговор, съзаклятие.

Производна от остарелите глаголи заверям „давам си с някого вярна дума“ (Н. Геров), веря се „обричам се с клетва“ (Н. Геров), в крайна сметка производни на вяра.

Велчова завера

Таен заговор в Търновско през 1835 г. за освобождение от турско робство.

единствено число множествено число
нечленувана завера завери
членувана заверата заверите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне за-ве-ра
  • форми само ед.
Източници