забълну́вам

Започвам да бълнувам.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице забълнувам забълнуваме
второ лице забълнуваш забълнувате
трето лице забълнува забълнуват
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице забълнувах забълнувахме
второ лице забълнува забълнувахте
трето лице забълнува забълнуваха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице забълнувах забълнувахме
второ лице забълнуваше забълнувахте
трето лице забълнуваше забълнуваха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
забълнувай забълнувайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забълнувал забълнувала забълнувало забълнували
членувана забълнувалия забълнувалата забълнувалото забълнувалите
с пълен член забълнувалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана забълнувал забълнувала забълнувало забълнували
членувана забълнувалия забълнувалата забълнувалото забълнувалите
с пълен член забълнувалият — — —
  • непреходен глагол от свършен вид
  • пренасяне за-бъл-ну-вам
  • форми забълну́ваш, несв. и св.
Източник