жъ́на

1. (какво, с какво) Режа със сърп или машина над корена стъблата на узрели житни култури за прибиране на зърното.

Цяла нощ жънат комбайните.

2. (преносно) Получавам, печеля.

Жъна успехи.
Жъна симпатии.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице жъна жънем
второ лице жънеш жънете
трето лице жъне жънат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице жънах жънахме
второ лице жъна жънахте
трето лице жъна жънаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице жънех жънехме
второ лице жънеше жънехте
трето лице жънеше жънеха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
жъни жънете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана жънал жънала жънало жънали
членувана жъналия жъналата жъналото жъналите
с пълен член жъналият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана жънел жънела жънело жънели
членувана жънелия жънелата жънелото жънелите
с пълен член жънелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана жънат жъната жънато жънати
членувана жънатия жънатата жънатото жънатите
с пълен член жънатият — — —
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне жъ-на
  • форми жъ́неш, мин. св. жъ́нах и жъна́х, мин. прич. жъ́нал и жъна́л, несв.
Източник