жужа́

1. За насекомо — при летене издавам с крила характерен шум; бръмча.

Пчелите жужаха весело.

2. (преносно) За машина, уред, множество от хора — издавам монотонен звук при движение, говор; бръмча.

Залата жужеше недоволна.
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице жужа жужим
второ лице жужиш жужите
трето лице жужи жужат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице жужах жужахме
второ лице жужа жужахте
трето лице жужа жужаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице жужах жужахме
второ лице жужеше жужахте
трето лице жужеше жужаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
жужи жужете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана жужал жужала жужало жужали
членувана жужалия жужалата жужалото жужалите
с пълен член жужалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана жужал жужала жужало жужали
членувана жужалия жужалата жужалото жужалите
с пълен член жужалият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана жужащ жужаща жужащо жужащи
членувана жужащия жужащата жужащото жужащите
с пълен член жужащият — — —
Деепричастие
жужейки
  • непреходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне жу-жа
  • форми жужи́ш, мин. св. жужа́х, мин. прич. жужа́л, несв.
Източник