жи́то

1. (само единствено число) Едногодишно тревисто растение, даващо зърна, от които се прави брашно за хляб; пшеница; зърната на това растение.

Ще пожънем житото навреме.

2. (само множествено число) Обширни площи, засети с това растение.

Пред нас са блеснали житата.

3. (само единствено число) Сварени зърна от това растение, приготвени по специален начин за религиозен обред.

жито старобългарски жи́то

ст.-бълг. жито γέννημα (Бол., Шиш.), жита γεννήματα (Зогр., Мар., Асем., Супр.). Праслав. *žito, от ИЕ *gw(e)ih3-to- „средство за преживяване, храна“, от корен *gw(e)ih3- „жив“. Сродни форми: ст.-прус. geits м. „хляб“, вин.п. geitan, geitin, хетски kuuitta- „вид хляб“, келт. *bēto- (уелс. bwyd „ядене, храна“, ст.-корн. buit, cibus vеl еsса), с тематично разширение, *gwih3-uH-to-: келт. *biwato- (ст.-ирл. bíad „храна“, biathaim „храня“, брет. boued), лат. vīta „живот“, лит. gyvata „живот“, ст.-бълг. животъ.

единствено число множествено число
нечленувана жито жита
членувана житото житата
  • съществително име, среден род
  • пренасяне жи-то
  • форми мн. жита́
Източници