-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
жи́то -
1. (само единствено число) Едногодишно тревисто растение, даващо зърна, от които се прави брашно за хляб; пшеница; зърната на това растение.
Ще пожънем житото навреме.
-
2. (само множествено число) Обширни площи, засети с това растение.
Пред нас са блеснали житата.
-
3. (само единствено число) Сварени зърна от това растение, приготвени по специален начин за религиозен обред.
жито старобългарски жи́то
ст.-бълг. жито γέννημα (Бол., Шиш.), жита γεννήματα (Зогр., Мар., Асем., Супр.). Праслав. *žito, от ИЕ *gw(e)ih3-to- „средство за преживяване, храна“, от корен *gw(e)ih3- „жив“. Сродни форми: ст.-прус. geits м. „хляб“, вин.п. geitan, geitin, хетски kuuitta- „вид хляб“, келт. *bēto- (уелс. bwyd „ядене, храна“, ст.-корн. buit, cibus vеl еsса), с тематично разширение, *gwih3-uH-to-: келт. *biwato- (ст.-ирл. bíad „храна“, biathaim „храня“, брет. boued), лат. vīta „живот“, лит. gyvata „живот“, ст.-бълг. животъ.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | жито | жита |
| членувана | житото | житата |