-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
-
жи́ло -
1. Заострен пробождащ орган у някои насекоми, с който жилят, като изпускат отровна течност.
Пчелно жило.
Отровно жило.
-
2. Умъртвена гнойна тъкан в центъра на цирей.
-
3. (преносно) Част на машина или уред, наподобяваща такъв заострен орган.
Бълг. жило (< *žilъ), жиля съответстват точно на лит. gylys „жило“, gelti „жиля“, gilti „заболява силно“, латв. dzelt „жиля“, лит. geluonis, латв. dzēluonis, dzeluons „жило“, старогръц. βελόνη „игла“, англ. quill „перодръжка“, ствнем. quellen „измъчвам“ от ИЕ *gʷel-. От друга страна старобълг. жѧло (Супр.) (от *žędlo) съответства на латв. dzęnuols „жило“, лит. ginklas „оръжие“ лит. genys, лтш. dzenis „кълвач“, лит. genu, ginti „гоня (добитък на пасбището)“, старобълг. гънати, женѫ „гоня“, гр. θείνω „бия“, староинд. hánti „бие, убива“.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | жило | жила |
| членувана | жилото | жилата |