Източници
-
Читанка
-
Уикиречник (CC BY-SA 4.0)
1. Човек от противоположния на мъжа пол в зряла възраст.
Равноправие между мъжа и жената.
2. Омъжено лице от този пол.
Събираха се жени с малки деца.
3. Съпруга.
Тя е моя жена.
От стб. жена, от праславянски žena „жена; съпруга“, от прабалтославянски génā, от и.е. *gʷḗn „жена“. Сродни са старопруското genno „жена“, староиндийското jániṣ „жена, съпруга“, gnā „богиня“, авестийските gǝnā, ɣǝnā, ɣnā „жена, съпруга“, готските qinō „жена, съпруга“ и qēns „съпруга“, гръцкото γυναίκα „жена“, ирландското bean „жена“ и др.
(разговорно) Моята съпруга.
| единствено число | множествено число | |
|---|---|---|
| нечленувана | жена | жени |
| членувана | жената | жените |
| звателна форма | жено |
|---|