жена́

1. Човек от противоположния на мъжа пол в зряла възраст.

Равноправие между мъжа и жената.

2. Омъжено лице от този пол.

Събираха се жени с малки деца.

3. Съпруга.

Тя е моя жена.

От стб. жена, от праславянски žena „жена; съпруга“, от прабалтославянски génā, от и.е. *gʷḗn „жена“. Сродни са старопруското genno „жена“, староиндийското jániṣ „жена, съпруга“, gnā „богиня“, авестийските gǝnā, ɣǝnā, ɣnā „жена, съпруга“, готските qinō „жена, съпруга“ и qēns „съпруга“, гръцкото γυναίκα „жена“, ирландското bean „жена“ и др.

  • нежният пол
Жената

(разговорно) Моята съпруга.

единствено число множествено число
нечленувана жена жени
членувана жената жените
звателна форма жено
  • съществително име, женски род
  • пренасяне же-на
  • форми мн. жени́
Източници