жва́кам

1. Дъвча шумно, с характерен шум.

Стига си жвакал с тази дъвка.

2. При газене с обути крака във вода, кал или по мокро място — издавам характерен шум.

жвакане — съществително име
Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице жвакам жвакаме
второ лице жвакаш жвакате
трето лице жвака жвакат
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице жваках жвакахме
второ лице жвака жвакахте
трето лице жвака жвакаха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице жваках жвакахме
второ лице жвакаше жвакахте
трето лице жвакаше жвакаха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
жвакай жвакайте
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана жвакал жвакала жвакало жвакали
членувана жвакалия жвакалата жвакалото жвакалите
с пълен член жвакалият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана жвакал жвакала жвакало жвакали
членувана жвакалия жвакалата жвакалото жвакалите
с пълен член жвакалият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана жвакан жвакана жвакано жвакани
членувана жвакания жваканата жваканото жваканите
с пълен член жваканият — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана жвакащ жвакаща жвакащо жвакащи
членувана жвакащия жвакащата жвакащото жвакащите
с пълен член жвакащият — — —
Деепричастие
жвакайки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне жва-кам
  • форми жва́каш, несв.
Източник