жа́ря

1. (кого какво) За слънце — излъчвам силна топлина, паря, изгарям.

Жари нивите.

2. (преносно) Изгарям, паря с поглед и подобни.

3. (преносно, какво/кого) За коприва и подобни — жиля, паря.

Сегашно време
единствено число множествено число
първо лице жаря жарим
второ лице жариш жарите
трето лице жари жарят
Минало свършено време
единствено число множествено число
първо лице жарих жарихме
второ лице жари жарихте
трето лице жари жариха
Минало несвършено време
единствено число множествено число
първо лице жарех жарехме
второ лице жареше жарехте
трето лице жареше жареха
Повелително наклонение
единствено число множествено число
жари жарете
Минало свършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана жарил жарила жарило жарили
членувана жарилия жарилата жарилото жарилите
с пълен член жарилият — — —
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана жарел жарела жарело жарели
членувана жарелия жарелата жарелото жарелите
с пълен член жарелият — — —
Минало страдателно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана жарен жарена жарено жарени
членувана жарения жарената жареното жарените
с пълен член жареният — — —
Сегашно деятелно причастие
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
нечленувана жарещ жареща жарещо жарещи
членувана жарещия жарещата жарещото жарещите
с пълен член жарещият — — —
Деепричастие
жарейки
  • преходен глагол от несвършен вид
  • пренасяне жа-ря
  • форми жа́риш, мин. св. жа́рих и жари́х, мин. прич. жа́рил и жари́л, несв.
Източник