жа́ба

Дребно, безопашато земноводно животно с дълги задни крака за скачане и/или за плуване, най-често зелено или кафяво.

Жабите квакат в блатото.

жаба старобългарски жа́ба

старобълг. жаба, жѣба (Син. пс.) от праслав. *žěba < *gēbā < *gweb-eh2, Сродни форми: старопрус. gabawo „жаба“, старосакс. quappa „змиорка“. Предвид наличието на две последователни звучни непридихателни gw-, -b- в *gweb- и ограниченото разпространение на формите, вероятно се касае за дума от не-ИЕ произход. Лат. būfō „жаба“ не е свързана с горните форми, тъй като е от словосъчетание *gwou-dheh1- „сучеща крави“, срв. староинд. go-dhā- „вид игуана“.

Гръдна жаба

Болест на сърцето, стенокардия.

единствено число множествено число
нечленувана жаба жаби
членувана жабата жабите
  • съществително име, женски род
  • пренасяне жа-ба
  • форми мн. жа́би
Източници